Научих се единствено на смелост
да мина през живота като вихър,
да вярвам без съмнение във себе си,
да бъда любопитна, цветна, тиха,
да помня правилата по учебник,
а после да ги пиша с мое право…
Да случвам всяка мъничка потребност,
без никой да ми каже свойто „Браво”
защото този свят е непонятен,
и винаги крещи за малко нежност.
А аз раздавам влюбено душата си,
и винаги ще дишам със надеждата,
че сбъдна ли мечтите си докрая,
листата ще се пръснат в пеперуди…
Да бъдеш лек, не значи да си в рая.
А с всеки дъх да се превръщаш в чудо.
Мира Дойчинова – Ирини
