Ти навярно не си ме обичал
преди миг, преди два, преди три.
Но сега…Но сега не отричай,
че съм в твоите нощи и дни.
Ти навярно не си ме сънувал
с разпилени във мрака коси
непозната, така нежадувана.
преди нощ, преди две, преди три…
Ти навярно не си ме прегръщал
даже в своите светли мечти
не при мен уморен си се връщал
преди ден, преди два, преди три…
Ти навярно не си ме познавал
сред безкрайното множество вън
но сега и за миг не забравяй
колко хубава мога да съм…
Ти навярно не си ме целувал
сред изгрелите в мрака звезди
Цяла вечност обаче си струва
не една-даже две, даже три…
Мира Дойчинова – Ирини
