Този живот е лабиринт от врати,
които не водят никъде.
Точно на крачка съм, не ме пази.
Не съм малко момиче.
Пак ще потегля в поредната грешка,
във търсене на още белези.
Така пораствам. Не, не е смешно.
Нормално е. Така съм себе си.
Пак съм нарамила торбата с ключове,
имам я още от детството.
Изгубих се в сънища. Нищо, случва се.
И те са част от вълшебството…
Точно на крачка съм. Там ми е мястото.
Така се родих – ненаучена.
Има врата, със надпис Щастие.
Тя е на всички.
И не е заключена.
Мира Дойчинова – Ирини
