Все още си измислям светове.
И всичките започват с твойто име.
Там никога не пеят ветрове,
а дните ми превръщат се в години…
Там залезите в утрото заспиват
на мен приличат – всичко наобратно.
А колко безвъзвратно съм щастлива…
Безсмислено ли? Много вероятно.
Но знаеш ли, там още съм дете.
Успях и времето да преобърна.
Повярвай ми, такива светове
веднъж се случват. Няма да се върна.
Самотна ли съм? Всъщност, не е важно.
Отново ще забъркам недомисленки.
И тебе ще измисля. Няма страшно.
Но само се надявам да си истински.
Мира Дойчинова – Irini
