Аз не съм непременно страдание.
(Но съм някак достатъчна винаги.)
Там, отвъд всяко тихо незнание,
се спотайват щастливите мигове…
И се сблъскват звезди и комети.
Непонятно се случва, нали?
А на моята синя планета
само ти ме откри. Само ти.
Аз съм цялото твое, което
се събира във няколко думи.
И гласът, който шепне в сърцето ти.
И любов. И мълчание. Чуй ме.
Няма как да избягам от себе си.
(Ще е толкова истински жалко.)
Но съм всичката твоя потребност.
Нито повече. Нито по-малко.
Мира Дойчинова – Ирини
