Ето, така се случва. Невъздържано.
Когато стихнат мислите покорно,
сърцето хуква сякаш е отвързано
по сто пъти наглед безотговорно…
Че даже и отгоре. За капак.
Така се случва. Много ли е грешно?
Знам, себе си да лъжа – няма как.
Пък теб да лъжа – ще излезе смешно…
Безсмислено, безкрайно, безпричинно.
Безсрочно. Безкомпромисно дори.
И безсловесно, колкото обичане,
което всъщност само се мълчи…
Така се случва. Ужким неочаквано.
А чакали сме точно цял Живот.
Да се усмихнем през душите си разплакани,
и да се превърнем целите в любов.
Мира Дойчинова – Ирини
