Танцувам по перваза на живота си,
и няма бездна. Няма бездна. Няма.
Живея в няколко различни космоси,
и всичките са светове за двама…
А в дъното на моята обмисленост,
ме чакаш ти. И знаеш, че съм смела.
Изгубих се във няколко измислици,
но винаги към тебе съм поела…
Танцувам. Безпричинно. И на пръсти.
Душата ми е необятна песен.
За всички обещания е късно.
А пък за лъжи – е прекалено лесно…
Едничка истината ми остана.
И винаги се взирам за ръцете ти.
Да падна от перваза – ще ме хванеш.
Защото съм си у дома. В сърцето ти.
Мира Дойчинова – irini
