На дванадесет стъпки от мрака
се заражда една светлина.
И с кристална обувка те чакам
да ме върнеш обратно в света…
Да целунеш очите ми – мокри
от трептящи сълзи и тъга.
Да изхвърлиш красивите рокли,
и да знам, че ме искаш така
необмислена, тиха, и жива,
и момиче, и силна жена,
неочаквана, боса, щастлива,
само с тиква, и бяла мечта…
Да забравиш онази обувка,
дето все ме разделя от тебе.
Този свят се събира в целувка,
неподвластна на никакво време…
И когато ме зърнеш такава –
ту принцеса, ту прашно момиче,
тази приказка само остава,
дето винаги почва с „Обичам те”.
Мира Дойчинова – irini
Магдалена заяви:
Irini , твориш прекрасна поезия ! Прекланям ти се!!! <3