Да съм частно, извън общото –
звучи като добро приключение.
Даже не ме е страх изобщо.
Спести си съмненията.
Имам добра застраховка –
собствената ми необятност.
Точно тук е уловката –
не разчитам на кратното.
Мога да бъда и множител –
умножавам ти всичкото щастие.
Живея в илюзии? Моля те.
Това е животът на частното.
Ако искаш нещо по-общо,
не разчитай на мойта случайност.
Щом си с мене през дните и нощите –
резултатът е пълна безкрайност.
Мира Дойчинова – ИРИНИ
