За теб съм топла. Като нощ, в която
не можеш и не искаш да заспиш.
В червено е облечена жената,
в която тайно ще се преродиш,
ще молиш, ще желаеш, ще се вричаш,
притиснал до гърдите си това,
което и накрай света обичаш,
но искаш да запазиш след смъртта…
И този огън, който те изгаря,
ще бъде пламък, поделен със мен.
Запалих го от спомените стари –
в живота си да нямаш миг студен,
да бъда дом, надежда и огнище,
прегръдка тиха, ураган от страст –
за теб – разбрал, че няма нищо
по-силно от безсилната ми власт.
Мира Дойчинова – irini
Живка Младенова заяви:
Завладяваща поезия!