Посока

61

Този свят е изцяло небе.
А след него? Отново небето.
И се питам: Сега накъде?
Накъдето ме води сърцето…

То е моята вярна посока,
то е моят най-точен компас.
Преповтарям отново урока
на безмълвния вътрешен глас…

И си връзвам душата на възел.
И си стягам най-светлите мисли.
Този свят е небе. Но не бързам.
Ще започна изцяло на чисто…

А пък пътят не може да спре,
щом е пътник дори битието.
Вече тръгвам. Не питам къде.
Накъдето ме води сърцето…

Мира Дойчинова – Ирини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *