Такава каша…

07_19042011

Забърках  каша. Кой ще я оправи?
(Обикнах безразсъдно и без страх).
А който се е губил до забрава,
той знае – ще поиска пак

във всеки миг да вижда невъзможности,
да прави слон от мъничка муха,
да бъде бог сред цялата безбожност
с едничка власт – да случва любовта.

С ръцете да достига всички птици,
и сам да се разпери – да лети
Единствено човекът пак обича,
дори когато много го боли.

И всичко преобръща само с вяра,
че утрешният ден ще е красив,
ще помни, ще прощава, ще забравя
безсмислено, безпаметно щастлив.

С гърдите си ще спира урагани,
а после с пеперудите ще тича.
От всичко на света ще чувства само,
че диша, че е жив, че е обичан…

И всичко да е толкова достатъчно,
и нищо да не бъде много сложно.
Да правиш от живота на земята
реално случващи се невъзможности…

Такава каша… Кой ще я оправи?
Със сигурност обаче не и аз.
Да можеш да обичаш до забрава
подарък е за всекиго от нас.

Мира Дойчинова – Ирини