Не искам повече да се завръщам

11_03052011

Светът ли се разсърди че си тръгвам?
Небето ли заплака за това?
И може би по-скоро да се върна
под стъпките ми плиснаха вода…

Не ме изпращай повече. Животът
не е единствено междинна гара,
в която успоредни коловози
докосват се за миг и се разтварят

в далечната изгубена посока
надписана на всеки нов билет.
Небето да разплаквам само мога…
И пак да го усмихвам…Само с теб.

Отново да се сърди, че си тръгвам
какво да сторя бурите да спрат?
Не искам повече да се завръщам.
А просто да ме спреш едничък път.

Мира Дойчинова – Ирини