Късмет

24_13092011

 


„Бог дава и си взeма” – казват хората.
За миг е тук, а сетне си отишло…
С народните премъдрости не споря.
Късмет ли е, когато нямаш нищо?

И нека не разбирате погрешно
от земния си път не се оплаквам!
Аз имам себе си, това все пак е нещо,
случайности изобщо не очаквам…

Късметът ми се случи, че съм жива,
сърцето си на някого дарих…
Да, странно е, обаче съм щастлива,
до болка, до изстрадания стих

и ето – отговорно заявявам:
дори късметът да е много кратък,
Животе мой, на теб се подарявам!
На теб да съм късмет от тук нататък…

Мира Дойчинова – Ирини


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *