Ей такива, кат мене – нямат напиване.
Все са жадни през дни и през нощи
И си търсят устни конкретни за впиване,
ако може все още и още…
Всеки градус – не стига. Той е слаба константа.
И избухва светът във въпроси…
Не е честно да клинчиш, а живот на аванта
нищо хубаво никак не носи
Всеки трябва да плаща, на секунда, под брой
всички свои мечти и надежди…
А човекът – не срещнал и частица покой
примирява се, сякаш, изглежда…
Аз обратното, знаеш, всъщност нямам примирие,
протестирам през дни и през нощи!
И такава – оголена – покорявам всемира
и оставам все жадна за още…
Мира Дойчинова – Ирини
