В такива дни, когато ми е бяло,
аз искам, искам, искам само теб!
Не гледай, че съм в снежни преспи цялата.
Стопи с дъха си всичкия ми лед…
И нека в миг да разцъфти земята
в ръцете ми – най-белите кокичета,
завръщайки от южни необяти
и птиците, и твоето „Обичам те!”
Знам, тези дни са някак си далечни.
(През своите снежинки ги мечтая.)
И тихо е. И бяло. Като вечност.
А аз валя, прегръщайки безкрая…
……..
А птичето на моя бял прозорец
извива топъл глас до незабрава…
И може би надеждата за пролет
промъква се в душата. И остава.
Мира Дойчинова – IRINI
