Писмо до Бог

14_17052018

 

Недей затваря нощния прозорец,
дори да знаеш, че усещам хлад.
Не ме завивай…Знаеш, че ще споря,
дори когато думите заспят.

Недей да пишеш всичко във живота ми
затуй ли ме научи да чета?!
Поне за миг ми остави перото си
и радвай ми се как ще полетя.

Недей да правиш от мечтите ми прашинки
светът и без това потънал е във прах.
Недей да чистиш. Прибери снежинките.
И гледай как превръщам всичко в смях.

И все така – невидимо случайна
живея само с мои правила.
Недей да ме осъждаш на безкрайност
светът дали ще понесе това?!….

Мира Дойчинова – Irini

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *