Адаптирана приказка

Capture_17032012

Той е сам. Безкомпромисно сам. Невъзможен.
Необятно, нечакано сам. До полуда.
А пък аз все го търся във гората от сложности,
и комай се надявам на неписано чудо…

Тази приказка вече си беше разказана.
Даже имаше много поуки накрая.
Но душата ми хукнала да го дири навярно,
ще го пише в съня си, ей така, до безкрайност…

Ще го слага в графата „Неочаквани спомени”,
и отделно в продължението „Вечна любов”.
А пък щом го открие във раздела „Бездомност”,
ще му стане на дом. С етикет: „До живот”…

И какво, че е сам. И дори невъзможен.
Не приемам поуките. И дори – ги отказвам.
Ще се скрия в червено, и в гората от сложности,
само своите приказки със любов ще разказвам…

Но пък вече ще свършват някак си по-различно.
Може би и завършек нямат те, подозирам.
Вярвам, моето чудо се нарича „Обичане”.
Безкомпромисно търся. И все го намирам…

Мира Дойчинова – Irini

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *