Не ме питай …

Capture

Не ме питай колко съм те търсила.
Няма такова определение.
Навярно до Бога. И до втръсване.
А пък ти си без право на вземане…

И колко невярни пътеки преминах –
ей така, та да стигна до тебе.
Билото – било. Вече минало.
За бъдеще – нямаме време…

А пък колко горчилки изпих,
и във чашата – все тебе откривам.
Горчи всяка истина. Като стих,
в който себе си до дъно разкривам…

Не си мисли, че просто съм се отказала.
Само тайно сълзите избърсвам.
Даже всичко да бъде напразно,
аз – лудата, безкрая претърсвам…

Мира Дойчинова – Irini

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *