Заваля…

Заваля. И напълни очите ми.
А нощта се изпразни от смисъл.
Не, това не са само сълзите ми.
Този дъжд е за тебе написан…

 

Заваля. И прогони въпросите.
Всеки отговор страшно боли.
Не, това не е опит да прося.
Този дъжд зарад теб се мълчи…

Заваля. И донесе очакване.
От което и мракът горчи.
Не, това не е просто разплакване.
Този дъжд вътре в теб ще вали…

И какво. После спря и отмина.
А светът по стъклата се стича.
В мойте пръсти е твоето име.
И чертая със капки „Обичам те”.

Мира Дойчинова – irini