Колко друми преминах? Още много остават.
Щом Любов е посоката – ще ме води напред,
и когато се спра в кръстопът „Незабрава”,
онзи път ще поема, който води към теб.
Който грее в душата ми като фар и огнище,
и стопява се мракът – тъй ненужен товар,
и тогава признавам – в този свят няма нищо
по-съдбовно и вечно от едничък другар,
с който времето спира своя бяг неуморен,
ала пътят остава – все напред да върви,
да превръща деня ни в изживяния спомен,
че ни има, и дишаме, и животът боли…
През сълзи се усмихваме, тъй далечни и близки,
а краката ни – гледай, че самички вървят.
Вече знам за какво този свят е измислен:
Любовта да ни води. Най-щастливият път.
Мира Дойчинова – irini
