Чуй ме!
Аз не съм непременно страдание. (Но съм някак достатъчна винаги.) Там, отвъд всяко тихо незнание, се спотайват щастливите мигове… И…
Аз не съм непременно страдание. (Но съм някак достатъчна винаги.) Там, отвъд всяко тихо незнание, се спотайват щастливите мигове… И…
Ето, така се случва. Невъздържано. Когато стихнат мислите покорно, сърцето хуква сякаш е отвързано по сто пъти наглед безотговорно… Че…
Харесва ми да бродя в твоя сън полу-реална приказна фантазия. Когато е заспал светът навън, душата шепне всичко неизказано… И…
Все още си измислям светове. И всичките започват с твойто име. Там никога не пеят ветрове, а дните ми превръщат…
Какво ли значат хиляди богатства, пари и власт, престиж и много слава? Не струват те, щом нямаме си щастие, и…
Не ме питай колко съм те търсила. Няма такова определение. Навярно до Бога. И до втръсване. А пък ти си…
Той е сам. Безкомпромисно сам. Невъзможен. Необятно, нечакано сам. До полуда. А пък аз все го търся във гората от…
Погледай ме през залеза, и виж в очите ми се взират небесата… Така ще си припомниш, че гориш с едничък…
– Знаеш ли, че те обичам? – Зная, но го казвай още! – Мое слънчево момиче…. – Само теб сънувам…
Недей затваря нощния прозорец, дори да знаеш, че усещам хлад. Не ме завивай…Знаеш, че ще споря, дори когато думите…
Душата ми е скитница… Къде ли е скиторила? Навярно е преброждала пътеките към теб?!? Броила си е стъпките, от тук…
В такива дни, когато ми е бяло, аз искам, искам, искам само теб! Не гледай, че съм в снежни…
Ей такива, кат мене – нямат напиване. Все са жадни през дни и през нощи И си търсят устни конкретни…
„Бог дава и си взeма” – казват хората. За миг е тук, а сетне си отишло… С народните премъдрости…
Светът ли се разсърди че си тръгвам? Небето ли заплака за това? И може би по-скоро да се върна под…